Какво е болестта на Паркинсон?
Какво е болестта на Паркинсон?
Паркинсоновата болест е хронично прогресиращо невродегенеративно заболяване, което принадлежи към същата група, към която спада и болестта на Алцхаймер. J. Parkinson описва болестта през далечната 1817 година и към настоящия момент лечението й е заместително и симптоматично.
Засяга 0,15% от населението, като за възрастта от 55 до 65 години болестността нараства до 1%. Двата пола са еднакво засегнати.
Патоморфологичните нарушения обхващат основно структурите на тази част от нервната система, която е отговорна за регулирането на двигателната активност (екстрапирамидната система).
От какво се причинява?
Точната причина не е известна, предполага се значението на наследствените фактори и на токсични вещества от околната среда.
Паркинсоновата болест се свързва с прогресивна дегенерация (постепенно увреждане) на допаминергичните неврони в substantia nigra – част от мозъка, отговорна за контрола на движенията.Намаляването на тези неврони води до понижени нива на допамин в нигростриарните пътища – връзките в мозъка, които координират движенията.
Намаляването на тези неврони води до понижени нива на допамин в нигростриарните пътища – връзките в мозъка, които координират движенията. В резултат на това се нарушава балансът между допамин, ацетилхолин и глутамат в стриатума (област в мозъка, свързана с двигателния контрол). Този невромедиаторен дисбаланс е причина за основните симптоми на Паркинсоновата болест, като тремор(треперене), ригидност (мускулна скованост) и брадикинезия (забавени движения), като по-късно се добавят и постурални нарушения (проблеми в поддържането на правилна стойка и баланс).
Намаляването на тези неврони води до понижени нива на допамин в нигростриарните пътища – връзките в мозъка, които координират движенията. В резултат на това се нарушава балансът между допамин, ацетилхолин и глутамат в стриатума (област в мозъка, свързана с двигателния контрол). Този невромедиаторен дисбаланс е причина за основните симптоми на Паркинсоновата болест, като тремор(треперене), ригидност (мускулна скованост) и брадикинезия (забавени движения), като по-късно се добавят и постурални нарушения (проблеми в поддържането на правилна стойка и баланс).
Симптоми на Паркинсоновата болест
Недвигателните нарушения при Паркинсоновата болест са симптоми,които не засягат движението, но могат значително да повлияят качеството на живот. Тези симптоми често остават недооценени в ранните стадии, но тяхното разпознаване е важно за цялостното лечение и подкрепа на пациента.
Когнитивни нарушения – затруднена концентрация, забавено мислене, проблеми с паметта, в по-късните етапи – деменция.
Много хора с Паркинсонова болест (ПБ) имат добра памет, мислене (когниция) и функционират нормално. Докато забравянето може да настъпи при нормалното стареене, при напредване на ПБ, обикновено се наблюдават по-сериозни проблеми с вниманието, мисленето и паметта. Най-често когнитивните нарушения при ПБ се изразяват в затруднения при:
• Поддържане на вниманието или концентрацията
• Планиране на събития, като планиране на натоварен ден
• Следене на сложен разговор или разрешаване на сложни проблеми
• Бързо сформиране на мисли
• Запомняне на събития или детайли около определени събития, дори и напомняне или подсказване обикновено да връщат обратно паметта Когато промените не са значими и не оказват влияние върху ежедневието, състоянието се нарича леко когнитивно нарушение. Когато промените са толкова тежки, че пречат на ежедневието, състоянието се нарича деменция.
Помощни средства за памет и напомняния
Използвайте табла за памет или големи календари, за да помогнете с ежедневните задачи и събития. Това може да помогне в борбата с проблемите с паметта, често свързани с болестта на Паркинсон.
Пъзелите са чудесен начин за изграждане на нови мозъчни връзки. Има много видове пъзели, като например дума-ориентирани главоблъсканици като кръстословици, или такива, които не включват думи – като судоку. Правенето на различни пъзели е особено стимулиращо за мозъка. Започнете с един тип пъзел и когато станете по-добър, преминете към друг тип. Мозъкът ви ще бъде предизвикан с всяка промяна на типа пъзел.
Телевизията и четенето могат да подобрят когнитивната ви функция. Има обаче разлика между това да се взирате в телевизора, докато "Ергенът" е включен, и да гледате образователно предаване или документален филм. Телевизията може да подобри когнитивните способности, когато са необходими усилия, за да разберете какво гледате – като по този начин се стимулират въпроси и идеи.
Същото е и за четенето. Четенето на клюкарско списание отнема по-малко мозъчна сила, отколкото четенето на списание като National Geographic. Вие може да развиете нови връзки в мозъка си, като четете нещо, което е поучително, а не просто забавно.
След като прочетете нещо или гледате телевизия, разкажете на ваш близък какво току-що сте научил. Това ще увеличи задържането на състоянието ви.
Депресия и тревожност – често срещани още в ранните стадии.
Паркинсоновата болест (ПБ) може да причини редица недвигателни (несвързани с движението) проблеми в допълнение на двигателните симптоми. Проблемите с настроението са важни и чести симптоми. При някои пациенти, те могат да засегнат качеството на живот много повече, отколкото двигателните затруднения.Най-честите промени в настроението, които се срещат при ПБ са депресия, тревожност и апатия.
• Депресията е състояние на понижено настроение, тъга, усещане за безпомощност, понякога придружени от чувство на празнота и вина.
• Тревожността е чувство на нервност, тревога, напрежение и напрегнатост. Тревожните пациенти могат да изпитват страх или да имат панически пристъпи.
• Апатията е липса на интерес, ентусиазъм или мотивация за извършване на обичайни дейности или излизане/събиране с хора
Кажете на невролога си веднага за промени в настроението, съня и апетита, за да получите диагноза и да бъде стартирано подходящо лечение.
Разстройства на съня – безсъние, чести нощни събуждания, сънна апнея, синдром на неспокойните крака.
Паркинсониците и хората, които се грижат за тях могат да опитат следното за по-добър нощен сън:
• Създайте си добри навици за сън: установете определена рутина преди лягане, например: лягане и ставане по едно и също време всеки ден, релаксиращи занимания преди лягане, като четене на книга.
• Избягвайте да си лягате по-рано, преди да е станало време за това.
• Избягвайте да приемате напитки, които биха могли да попречат на съня преди лягане (кафеин, алкохол, пиене на течности преди лягане, за да избегнете честото ходене до тоалетна през нощта).
• Създайте си приятна обстановка за сън. Това може да включва удобно легло, подходяща светлина и стайна температура
• Бъдете физически активни и правете упражнения по време на деня (вижте секция Физически упражнения)
• Ако двигателната активност по време на сън е проблем, сложете възглавници около леглото, за да избегнете нараняване.
• Опитайте се да избягвате дрямки следобед и рано вечер.
• Помислете за терапия чрез релаксация, музико- или фототерапия.
• Избягвайте да лежите в леглото будни за дълги периоди от време. Ако не успеете да заспите повече от половин час, станете от леглото и направете нещо релаксиращо. После опитайте да заспите отново.
Промени в настроението и поведението – раздразнителност, апатия, импулсивност.
Паркинсоновата болест (ПБ) може да причини редица недвигателни (несвързани с движението) проблеми в допълнение на двигателните симптоми. Проблемите с настроението са важни и чести симптоми. При някои пациенти, те могат да засегнат качеството на живот много повече, отколкото двигателните затруднения.Най-честите промени в настроението, които се срещат при ПБ са депресия, тревожност и апатия.
• Депресията е състояние на понижено настроение, тъга, усещане за безпомощност, понякога придружени от чувство на празнота и вина.
• Тревожността е чувство на нервност, тревога, напрежение и напрегнатост. Тревожните пациенти могат да изпитват страх или да имат панически пристъпи.
• Апатията е липса на интерес, ентусиазъм или мотивация за извършване на обичайни дейности или излизане/събиране с хора
Кажете на невролога си веднага за промени в настроението, съня и апетита, за да получите диагноза и да бъде стартирано подходящо лечение.
Халюцинации и делюзии
Много от пациентите, които имат когнитивно нарушение, могат също да получат халюцинации или делюзии. Когато в будно състояние хората виждат или чуват разни неща, които не са там наистина, пациентите халюцинират. При ПБ халюцинациите са предимно зрителни. Могат да включват “виждане” на животни или хора, които не са там. Първоначално повечето хора осъзнават, че халюцинациите не са реални. По-късно обаче, може да стане по-трудно да се каже какво е истина и какво не е. Пациентите с ПБ могат също да имат илюзии, като например мислейки, че петно на стената е насекомо.
Делюзиите са погрешни вярвания, които не са базирани на реалността или фактите. Чести делюзии са: убеждението, че в къщата живеят и други хора, съпруга/-ата изневеряват, някой краде от пациента. Това обикновено се случва при по-напреднала ПБ. Леките халюцинации, които обикновено пациентите разпознават като такива, не изискват лечение. Важно е лекарят Ви да се убеди, че нямате инфекция, особено на уринарния тракт и че не приемате медикамент, който може да причини халюцинации и делюзии. Халюцинациите и делюзиите обикновено се повлияват, след като се оптимизира лечението особено това за сън и болка. Ако тези проблеми продължат, въпреки направените промени, Вашият лекар може да се опита да промени схемата на антипаркинсоновите лекарства. Ако това не помогне или се влоши движението, тогава Вашият лекар може да Ви предпише лекарство, което се дава, за да подпомогне когницията.
Когнитивната функция може да се подобри с подходящи упражнения, диета, сън и добър контрол на артериалното налягане. Разговаряйте с Вашия лекар, ако проблеми с мисленето, паметта или вземането на решения започне да пречи на ежедневните Ви дейности. Вашият лекар може да препоръча когнитивни тестове. Понякога приемани лекарства за ПБ или други медицински състояния влошават когницията. Използването на кутийки за лекарства и напомняния би могло да е от помощ.
Затруднено преглъщане
Ако имате двигателно нарушениe, дъвкането и гълтането могат да бъдат засегнати. Когато решите да преглътнете, част от мозъка (наречена ствол) поема контрола, за да попадне храната безопасно в хранопровода и стомаха, а не в трахеята. Този процес може да е нарушен, ако имате двигателно нарушение, като Паркинсонова болест.
Кои са най-честите симптоми при нарушено гълтане?
Най-честите симптоми са:
• Засядане на храна в гърлото.
• Затруднено преглъщане на таблетки.
• Храна или течност попадат в трахеята (аспириране) и Ви карат да кашлятеГълтателните нарушения при хората с Паркинсонова болест стартират най-често в средата на прогресията или в късните стадии на заболяването. Гълтателните нарушения могат да започнат много по-рано при хората с други типове двигателни нарушения.
Как мога да разпозная гълтателните?
По-долу са изброени няколко симптома, които ще Ви подскажат, че се касае за гълтателно нарушение:
• Храненето и пиенето Ви отнемат много време и стават притеснителни.
• Започвате да се закашляте по време на ядене (повече от веднъж седмично).
• Апетитът Ви е намалял и забелязвате постепенна промяна в диетата си.
• Налага Ви се да пиете течности по-често докато преглъщате.
Ако наблюдавате горепосочените признаци, е необходимо да ги обсъдите с лекуващия ви невролог.
Ако наблюдавате горепосочените признаци, е необходимо да ги обсъдите с лекуващия ви невролог.
В зависимост от проблема, има няколко неща, които можете да направите, за да стане преглъщането Ви по-лесно:
• За да избегнете внезапна аспирация на храна или течност, не говорете и не яжте (не пийте) едновременно. Ако това е предизвикателство в социалната Ви среда, опитайте се да обясните на хората, с които се храните за затрудненията, които имате.
• Ако Ви е трудно да гълтате таблетки, може да Ви е полезно да ги преглъщате с течност, която е по-гъста от водата (напр. ябълков нектар). Обърнете внимание, че трябва да избягвате да приемате таблетките заедно с млечни продукти, защото протеините могат да взаимодействат с леводопа.
• Избирайте по-кашеви и меки храни, за да улесните дъвченето и гълтането си
Медицински грижи и наблюдения
Паркинсоновата болест изисква дългосрочни медицински грижи и редовно проследяване. Комплексният подход включва медикаментозно, (хирургично лечение стои в съображение, като алтернатива в напредналия стадий), физиотерапевтично и психологическо лечение, както и мониторинг на симптомите и усложненията.
Лечението на ранната Паркинсонова болест се назначава от невролог, когато е диагностицирана като клинично сигурна, съобразно диагностичните критерии и пречи на ежедневната активност на пациента.
Обличане и хигиена
• Изберете дрехи с ципове или велкро, които се обличат лесно.
• Осигурете стабилен стол за баня и противоплъзгащи постелки.
• Насърчавайте самостоятелността, но помагайте при нужда.
Хранене и пиене
• Ако има затруднения с преглъщането, предлагайте меки или пюрирани храни.
• Използвайте прибори с удебелени дръжки и стабилни съдове.
• Насърчавайте прием на достатъчно вода, за да се предотврати дехидратация.
Ходене и движение
• Напомняйте за изправената стойка и бавните, контролирани движения.
• Ако има риск от падания, използвайте проходилка или бастун.
• Насърчавайте разходки и леки упражнения за гъвкавост.
В банята:
• Инсталирайте парапети край тоалетната и душа.
• Използвайте повдигната седалка за тоалетна.
• Осигурете нехлъзгаща се подложка в банята.
В спалнята:
• Осигурете нощна лампа, за да се предотвратят падания през нощта.
• Леглото да е на удобна височина за лесно ставане.
• Поставете звънец или аларма, за да може да повика помощ.
В кухнята и дневната:
• Напомняйте за изправената стойка и бавните, контролирани движения.
• Дръжте най-често използваните предмети на достъпно място.
• Използвайте стабилни столове с подлакътници.
Разговори и подкрепа
• Проявете търпение – Паркинсонът може да причини забавена реч и затруднено изразяване.
• Разговаряйте спокойно и изчакайте отговорите.
• Насърчавайте го да споделя чувствата си.
Предотвратяване на депресия и тревожност
• Насърчавайте срещи с приятели и близки.
• Включете го в приятни занимания – музика, рисуване, градинарство.
• При нужда потърсете професионална психологическа помощ.
Стимулиране на ума
• Предложете логически игри, пъзели, четене на книги.
• Гледайте заедно стари снимки или слушайте любима музика.
• Поощрявайте го да води дневник за мисли и събития.
Медикаменти
• Спазвайте точно графика на приема на лекарства.
• Наблюдавайте за странични ефекти като дискинезии или халюцинации.
• Водете дневник със симптоми, за да помогнете на лекаря да коригира терапията.
Хранителен режим
• Повече фибри (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни) за предотвратяване на запек.
• Ограничаване на твърдите мазнини и преработените храни.
• Контрол върху приема на белтъчини (вечер вместо сутрин), защото могат да намалят ефекта на леводопата.
Сън и почивка
• Осигурете удобен матрак и подходяща поза за сън.
• Избягвайте кофеин и стимулиращи напитки вечер.
• Установете спокоен вечерен ритуал за релаксация.
Важно е и вашето здраве!
• Отделяйте време за почивка и собствени занимания.
• Не се колебайте да поискате помощ от други членове на семейството или професионални болногледачи.
• Присъединете се към групи за подкрепа на хора, грижещи се за болни с Паркинсон.
• Намерете баланс
• Позволете си моменти за разтоварване – разходка, четене, среща с приятели.
• Не се чувствайте виновни, ако понякога изпитвате умора или раздразнение – това е нормално.
Регулярни медицински прегледи
Общопрактикуващият лекар трябва да преглежда пациента веднъж месечно и при всяко влошаване. Пациентът трябва да се наблюдава за:
• симптоми на предозиране на терапията (неволеви движения свързани с пика на дозата
• поява на халюцинации и обърканост (особено при възрастни хора)
• поява на двигателни флуктуации или дискинезии
• влошаване на симптомите поради недостатъчна доза. При интеркурентно заболяване или хирургична интервенция нараства дневната нужда от медикаменти.
При поява на някои от тези симптоми пациента се насочва за спешна консултация с невролог. По никакъв повод не бива да се препоръчват медикаментозни паузи
Не се допуска изписване на терапия без личен преглед на пациента.
Неврологът проследява пациента на всеки 3 до 6 месеца, като честотата на визитите зависи от стадия на заболяването.Когато пациентите получават двигателни флуктуации след поемане на всяка единична доза от лекарството. В този момент те навлизат в стадия на късната Паркинсонова болест, която се характеризира с възникване на различни усложнения. След поставяне на диагнозата и започване на съответното лечение, симптомите се повлияват добре в продължение на различно дълъг период от време. Този период е индивидуален и зависи както от формата на заболяването, така и от провежданото лечение.
Девет мита за болестта на Паркинсон
Болестта засяга само моториката на организма
Това е невярно. Най-честите симптоми са свързани с двигателните възможности и самото заболяване се класифицира като моторно, но болните обикновено проявяват и немоторни симптоми, например деменция, депресия, проблеми със съня, сексуална дисфункция, стомашно-чревни проблеми и др.
Понякога немоторните симптоми се появяват първи, а при напредналите случаи те са доминиращи и когато са налице се говори за тежко заболяване и значително влошено качество на живот.
Лечението е ефективно само за първите няколко години
Засега няма открито лечение на заболяването, но са достъпни медикаменти, които забавят неговия ход и намаляват симптомите. Такъв препарат е Levodopa.
Това е вещество, което в мозъка се преобразува в допамин и замества липсващия. Много хора смятат, че лечението обаче действа само за около 5 години след, което спира.
Реално погледнато ефектът не спира, а намалява. Невроните, които изчезват синтезират ензима, който е нужен за преобразуване на леводопа в допамин и с намаляването на броя им ензимът също намалява.
Преди се е смятало, че лечението трябва да се отлага, за да не намалее неговата ефективност, но след като вече е ясно защо намалява ефектът, то може да бъде започнато по-рано, за да се забави възможно най-много развитието на болестта.
Лекарството влошава състоянието
Митът тръгва от факта, че при приема на леводопа понякога се срещат странични ефекти, включващи дискинезия – състояние, при което се получават спонтанни движения на някои части на тялото.Учените обясняват, че обикновено страничният ефект се развива при пациенти, които страдат и от други двигателни разстройства. Дискинезията не уврежда организма и подобряването на мобилността, която предлага лекарството е много по-значително от честотата на случаите на дискинезия. Ползите със сигурност са повече от рисковете.
Треморът винаги е признак на болестта на Паркинсон
Масово хората смятат, че появата на тремор означава развитие на Паркинсон. Уви, симптомът може да се появи и при прием на някои лекарства, предизвикващи „паркинсонизъм“, съдови промени, дистоничен или есенциален тремор и други психогенни разстройства.
Докторите могат да определят развитието на болестта
И това е невярно, тъй като развитието при различните пациенти е изключително индивидуално и все още не е изяснено защо при някои е по-бързо, а при други – по-бавно. Съществуват възрастови различия, както и разлики между отделните раси.Провеждат се множество проучвания, целящи изграждането на по-добри методи за прогнозиране на състоянието и по-ясна картина за пациента.
Всеки болен развива тремор
Треморът е най-честият симптом, но не всеки пациент го развива. При някои преди появата на тремор се появяват немоторни смущения.Според проучвания около 20% от пациентите никога не развиват тремор, като според специалистите, за появата на този конкретен симптом, значение има засегнатата част от мозъка.
Възможни са обостряния на симптомите
При други заболявания, като множествената склероза, е възможно да съществуват епизоди на засилване на симптомите. При болестта на Паркинсон това не е точно така.Болестта обикновено се развива много бавно и рядко симптомите рязко се увеличават, като това обикновено се получава от странични фактори.Проучвания сочат, че 1 на 4 подобни случаи се дължи на инфекция. Други фактори са стрес, лекарствени реакции, грешна терапия, влошаване на здравето след оперативни интервенции. Обикновено влошаването на симптомите е обратимо.
Само лекарствата помагат за подобряване на състоянието
Грешка. Освен лекарствената терапия, физическата активност играе огромна роля за забавяне на прогреса на заболяването.Съществуват редица проучвания, доказващи, че редовната физическа активност намалява симптомите и забавя прогреса на болестта.Ясно се вижда, че тези, които тренират много по-бавно се влошават от тези, които не се движат активно или започват по-късно.
Болестта е фатална
Болестта не е смъртоносна както например е инфарктът на миокарда или мозъчният инсулт.
Обикновено смъртта не настъпва директно от самото заболяване. Болните обикновено са с намалена продължителност на живота, особено когато заболяването започне по-рано, но е по-малко значима при тези, които не развиват деменция.
Заболяването повишава риска от падане поради двигателните смущения. Някои падания могат да бъдат фатални, а някои се нуждаят от хирургична намеса, която увеличава риска от усложнения и инфекции.
Друг значим риск са пневмониите. Пациентите по-трудно преглъщат и понякога е възможно храна или други погълнати частици да попаднат в дихателната система.
Освен дисфагията (трудното преглъщане), налице е намален кашличен рефлекс, което означава, че пациентите по-трудно изкарват и аспирираните частици. Всичко попаднало и останало в дихателните пътища е предпоставка за развитие на инфекция или асфиксия (задушаване).
Повечето пациенти загиват със заболяването, но не от него.
Девет мита за болестта на Паркинсон
Болестта засяга само моториката на организма
Това е невярно. Най-честите симптоми са свързани с двигателните възможности и самото заболяване се класифицира като моторно, но болните обикновено проявяват и немоторни симптоми, например деменция, депресия, проблеми със съня, сексуална дисфункция, стомашно-чревни проблеми и др.
Понякога немоторните симптоми се появяват първи, а при напредналите случаи те са доминиращи и когато са налице се говори за тежко заболяване и значително влошено качество на живот.
Лечението е ефективно само за първите няколко години
Засега няма открито лечение на заболяването, но са достъпни медикаменти, които забавят неговия ход и намаляват симптомите. Такъв препарат е Levodopa.
Това е вещество, което в мозъка се преобразува в допамин и замества липсващия. Много хора смятат, че лечението обаче действа само за около 5 години след, което спира.Реално погледнато ефектът не спира, а намалява. Невроните, които изчезват синтезират ензима, който е нужен за преобразуване на леводопа в допамин и с намаляването на броя им ензимът също намалява.
Преди се е смятало, че лечението трябва да се отлага, за да не намалее неговата ефективност, но след като вече е ясно защо намалява ефектът, то може да бъде започнато по-рано, за да се забави възможно най-много развитието на болестта.
Лекарството влошава състоянието
Митът тръгва от факта, че при приема на леводопа понякога се срещат странични ефекти, включващи дискинезия – състояние, при което се получават спонтанни движения на някои части на тялото.Учените обясняват, че обикновено страничният ефект се развива при пациенти, които страдат и от други двигателни разстройства. Дискинезията не уврежда организма и подобряването на мобилността, която предлага лекарството е много по-значително от честотата на случаите на дискинезия. Ползите със сигурност са повече от рисковете.
Треморът винаги е признак на болестта на Паркинсон
Масово хората смятат, че появата на тремор означава развитие на Паркинсон. Уви, симптомът може да се появи и при прием на някои лекарства, предизвикващи „паркинсонизъм“, съдови промени, дистоничен или есенциален тремор и други психогенни разстройства.
Докторите могат да определят развитието на болестта
И това е невярно, тъй като развитието при различните пациенти е изключително индивидуално и все още не е изяснено защо при някои е по-бързо, а при други – по-бавно. Съществуват възрастови различия, както и разлики между отделните раси.Провеждат се множество проучвания, целящи изграждането на по-добри методи за прогнозиране на състоянието и по-ясна картина за пациента.
Възможни са обостряния на симптомите
При други заболявания, като множествената склероза, е възможно да съществуват епизоди на засилване на симптомите. При болестта на Паркинсон това не е точно така.Болестта обикновено се развива много бавно и рядко симптомите рязко се увеличават, като това обикновено се получава от странични фактори.Проучвания сочат, че 1 на 4 подобни случаи се дължи на инфекция. Други фактори са стрес, лекарствени реакции, грешна терапия, влошаване на здравето след оперативни интервенции. Обикновено влошаването на симптомите е обратимо.
Само лекарствата помагат за подобряване на състоянието
Грешка. Освен лекарствената терапия, физическата активност играе огромна роля за забавяне на прогреса на заболяването.Съществуват редица проучвания, доказващи, че редовната физическа активност намалява симптомите и забавя прогреса на болестта.Ясно се вижда, че тези, които тренират много по-бавно се влошават от тези, които не се движат активно или започват по-късно.
Болестта е фатална
Болестта не е смъртоносна както например е инфарктът на миокарда или мозъчният инсулт. Обикновено смъртта не настъпва директно от самото заболяване. Болните обикновено са с намалена продължителност на живота, особено когато заболяването започне по-рано, но е по-малко значима при тези, които не развиват деменция.
Заболяването повишава риска от падане поради двигателните смущения. Някои падания могат да бъдат фатални, а някои се нуждаят от хирургична намеса, която увеличава риска от усложнения и инфекции.
Друг значим риск са пневмониите. Пациентите по-трудно преглъщат и понякога е възможно храна или други погълнати частици да попаднат в дихателната система. Освен дисфагията (трудното преглъщане), налице е намален кашличен рефлекс, което означава, че пациентите по-трудно изкарват и аспирираните частици. Всичко попаднало и останало в дихателните пътища е предпоставка за развитие на инфекция или асфиксия (задушаване).
Повечето пациенти загиват със заболяването, но не от него.
Това е невярно. Най-честите симптоми са свързани с двигателните възможности и самото заболяване се класифицира като моторно, но болните обикновено проявяват и немоторни симптоми, например деменция, депресия, проблеми със съня, сексуална дисфункция, стомашно-чревни проблеми и др.
Понякога немоторните симптоми се появяват първи, а при напредналите случаи те са доминиращи и когато са налице се говори за тежко заболяване и значително влошено качество на живот.
Засега няма открито лечение на заболяването, но са достъпни медикаменти, които забавят неговия ход и намаляват симптомите. Такъв препарат е Levodopa.
Това е вещество, което в мозъка се преобразува в допамин и замества липсващия. Много хора смятат, че лечението обаче действа само за около 5 години след, което спира.Реално погледнато ефектът не спира, а намалява. Невроните, които изчезват синтезират ензима, който е нужен за преобразуване на леводопа в допамин и с намаляването на броя им ензимът също намалява.
Преди се е смятало, че лечението трябва да се отлага, за да не намалее неговата ефективност, но след като вече е ясно защо намалява ефектът, то може да бъде започнато по-рано, за да се забави възможно най-много развитието на болестта.
Митът тръгва от факта, че при приема на леводопа понякога се срещат странични ефекти, включващи дискинезия – състояние, при което се получават спонтанни движения на някои части на тялото.
Учените обясняват, че обикновено страничният ефект се развива при пациенти, които страдат и от други двигателни разстройства. Дискинезията не уврежда организма и подобряването на мобилността, която предлага лекарството е много по-значително от честотата на случаите на дискинезия. Ползите със сигурност са повече от рисковете.
Масово хората смятат, че появата на тремор означава развитие на Паркинсон. Уви, симптомът може да се появи и при прием на някои лекарства, предизвикващи „паркинсонизъм“, съдови промени, дистоничен или есенциален тремор и други психогенни разстройства.
И това е невярно, тъй като развитието при различните пациенти е изключително индивидуално и все още не е изяснено защо при някои е по-бързо, а при други – по-бавно.
Съществуват възрастови различия, както и разлики между отделните раси.
Провеждат се множество проучвания, целящи изграждането на по-добри методи за прогнозиране на състоянието и по-ясна картина за пациента.
Треморът е най-честият симптом, но не всеки пациент го развива. При някои преди появата на тремор се появяват немоторни смущения.
Според проучвания около 20% от пациентите никога не развиват тремор, като според специалистите, за появата на този конкретен симптом, значение има засегнатата част от мозъка.
При други заболявания, като множествената склероза, е възможно да съществуват епизоди на засилване на симптомите. При болестта на Паркинсон това не е точно така.
Болестта обикновено се развива много бавно и рядко симптомите рязко се увеличават, като това обикновено се получава от странични фактори.
Проучвания сочат, че 1 на 4 подобни случаи се дължи на инфекция. Други фактори са стрес, лекарствени реакции, грешна терапия, влошаване на здравето след оперативни интервенции. Обикновено влошаването на симптомите е обратимо.
Грешка. Освен лекарствената терапия, физическата активност играе огромна роля за забавяне на прогреса на заболяването.
Съществуват редица проучвания, доказващи, че редовната физическа активност намалява симптомите и забавя прогреса на болестта.
Ясно се вижда, че тези, които тренират много по-бавно се влошават от тези, които не се движат активно или започват по-късно.
Болестта не е смъртоносна както например е инфарктът на миокарда или мозъчният инсулт. Обикновено смъртта не настъпва директно от самото заболяване.
Болните обикновено са с намалена продължителност на живота, особено когато заболяването започне по-рано, но е по-малко значима при тези, които не развиват деменция.
Заболяването повишава риска от падане поради двигателните смущения. Някои падания могат да бъдат фатални, а някои се нуждаят от хирургична намеса, която увеличава риска от усложнения и инфекции.
Друг значим риск са пневмониите. Пациентите по-трудно преглъщат и понякога е възможно храна или други погълнати частици да попаднат в дихателната система. Освен дисфагията (трудното преглъщане), налице е намален кашличен рефлекс, което означава, че пациентите по-трудно изкарват и аспирираните частици. Всичко попаднало и останало в дихателните пътища е предпоставка за развитие на инфекция или асфиксия (задушаване).
Повечето пациенти загиват със заболяването, но не от него.